LIDL. Заслужава си!

Жана Пчеларова

Музиката на успеха

Ако някой може да превърне Lidl в песен, то това със сигурност е тя. Влюбена в музиката и в ритъма на своята работа, Жана Пчеларова, мениджър филиал във веригата, е от онези слънчеви хора, които знаят как звучи мелодията на успеха.
Нейната история в Lidl започва от преди 7 години като касиер-продавач. „Виновник“ за това била братовчедка на нейна позната, която Жана дори не познавала. Отзивите обаче били положителни, а самата тя била в период, в който си търси работа в сериозна и коректна фирма. Точно на такава и попада. Три години по-късно вече е заместник мениджър филиал, а малко след това се издига и до следващото стъпало – мениджър на магазина Lidl в столичния квартал Слатина. Признава, че много често работата й е като учебник за природата на човека. „Научих, че има много интересни и различни хора – и мили, и не чак толкова, към които просто трябва да намериш правилния подход“, разказва тя. Има и такива, които са готови да те изненадат с най-милите жестове на благодарност. Като възрастна жена, за която Жана казва, че е от любимите й клиентки. „Всеки път, когато идва, се заговаря с цялата смяна, за да ни попита как сме и дали всичко е наред. Един ден, в знак на благодарност, просто ни изненада с домашно приготвен кекс“, спомня си тя. Разбира се, има и други любимци – като например, семейство с тригодишно дете, което винаги я гледа с любопитство и я разпитва какво прави.
Вече година Жана ръководи екип от над 20 души и има ясни планове занапред – да изкачи следващото стъпало в кариерата и да стане регионален мениджър продажби. Знае, че един ден, когато е готова, това също ще се случи. Също както при други нейни колеги в компанията.
И макар на този етап от живота си да е намерила своята работа, детската й мечта била съвсем различна. Искала да стане певица. Завършва музикална паралелка с профил класическо пеене, след което продължава в Софийския университет, специалност „Поп и джаз пеене“. Още помни песните, с които се явява на изпита – „Horchat hai caliptus“ на Ищар и „Кажи ми докога“ на Маргарита Хранова. Малко преди дипломирането си обаче осъзнава, че музикалната кариера не е за нея. Въпреки това признава, че музиката ще си остане онази първа любов, към която винаги ще има сантимент. Мечтае да отиде на концерт на Лара Фабиан, а винаги когато слуша момичетата от хор „Космически гласове“, плаче от вълнение.