LIDL. Заслужава си!

Станислав Колев

Най-ценното за една нация е човешкият капитал

Станислав Колев, Ръководител на отдел  „Управление на стоки“ в Лидл България, разказва пред karieravbulgaria.com за ролята на човешкия капитал и за смелостта да се завръщаш там, където принадлежиш.

Опиши работата си с няколко изречения?
Много интересна и изпълнена с много предизвикателства. Работата ми е свързана с подредбата на стоките в магазините – всяка стока трябва да е поставена на място, което отговаря на международните стандарти на Lidl, но едновременно с това допринася за ефективната оптимизация на процесите. Ние сме хората, които координираме акционния бизнес – какви количества са необходими за провеждането на една акция, как да се презентират, какво сочи последващият анализ и т.н. Задачата ни е така да планираме и координираме дейностите между централа и магазините, че резултатът от проведените акции да е възможно най-успешен.

Къде си учил/работил в чужбина (държава, университет, компания)?
Следвах в Германия, гр. Бон, от 2001-2008 г., специалност „Макроикономика“. Преди това съм завършил УНСС, специалност „Икономика и управление на индустрията“.

Колко време беше в чужбина?  
Общо 10 години, от 2001-2010 включително.

Кога се върна в България?  
През септември 2010 г., като поводът беше откриването на първите филиали на Lidl на българския пазар.

Защо избра да се върнеш в България?  
Защото няма по-ценно нещо от това човек да бъде на мястото си, в своята родина, сред своите близки и приятели, да допринася за развитието и просперитета на българската икономика и индустрия.

Би ли посъветвал(а) младите хора да се върнат в България? Защо (да/не)? Какво би казал(а) на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?*
Определено бих посъветвал всички, които са в чужбина, да се върнат в България и да не престават да търсят своите шансове за професионално и личностно развитие тук. Защо България? Обикновено при задаването на този въпрос сме свикнали да чуваме редица негативи. Но най-ценното нещо за една нация е именно човешкият капитал. А той през последните 28 години непрекъснато изтича. Може би е дошъл моментът този тренд да се преобърне и ние активно трябва да участваме в това, защото от всички нас зависи изграждането на облика на нашата страна.
Един от основните принципи на капиталовите пазари гласи: „Buy the rumor, sell the facts“. Буквално преведено, това означава: „Купувай слуховете, продавай фактите“. Тоест, не следвай тренда и масовите тенденции. Оттегляй се тогава, когато всички участват, и бъди там, където малко хора виждат шансове, но въпреки това те са там. Това според мен е валидно и за нашата действителност. Перспективите в малка страна като нашата са много големи. Редица фирми с големи инвестиционни намерения в различни сфери тепърва стъпват или ще стъпват на българския пазар и ще търсят начини за утвърждаване на своите позиции. От нас зависи да бъдем част от този процес. Ние сами градим бъдещето си, а нашето бъдеще е част от една по-голяма картина, наречена България.

На всички, които не виждат перспективи в България, бих казал, че работата и развитието в чужбина обогатяват житейския път. Това е ценен опит, който всеки може да направи, но инвестицията и предаването на този опит в България, би ни направило по-силни като личности, общност и народ. Защото както казва Ш. Монтескьо, „Когато в една държава се говори за общо дело и всеки казва: “Това не ме касае“, общото дело е загубено“.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна?  
Често пъти се сблъсквам с неуредици в процесите на институциите, свързани с не малко бюрокрация. Много често, потънали в ежедневни проблеми, забравяме да се радваме на малките неща в живота. Но всичко това е преодолимо и е един процес, който има нужда от развитие.

Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?
Най-важното, според мен е, човек да се чувства удовлетворен, да бъде в средата, в която се чувства щастлив. А това е свързано и с това къде се намираш и развиваш. Наскоро Лидл България изчисли индекса за пълноценен живот на българина и според него, на първо място стоят именно близките и семейството, емоционалното и физическо здраве, както и балансираният начин на живот.

Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина?
Може да звучи тривиално, но в чужбина човек осъзнава какво е имал, оценява неща, които е приемал като даденост. В мен винаги имаше една стаена носталгия към родината ми. Въпреки факта, че се бях интегрирал много добре в Германия, никога не успях да превъзмогна това чувство на тъга, че съм далеч от България. Липсваше ми българската реч, българската кухня, семейството ми, което виждах само няколко пъти в годината, прекрасните планини и синьото море.

Любимото ти място в България?
Обичам планините. Седемте Рилски езера е едно място, което силно ме зарежда с енергия. Аз съм роден в Карлово, където е най-красивата част на Стара Планина. Всеки път, когато съм там, се възхищавам на величието ѝ.

Защо избра да останеш в България? Съжаляваш ли?
Избрах България и не съжалявам за това. В днешно време човешкият капитал е като финансовия – за него няма граници, той е наднационален и силно мобилен. Всеки следва сам да направи своя избор, но аз съм на мнение, че кариерните шансове за развитие в България са далеч по-големи, отколкото в редица развити страни, при които има наситеност на пазарите. С правилната позитивна нагласа и едно добро образование, шансовете в България не са никак малки и от нас зависи да ги открием и развиваме.