Възможност за любима работа
Пламена Шошкова, ръководител хранителни промоции и Виктория Дърлева, младши консултант ресор „Стоково снабдяване“

Вики, Пламена, Lidl

dariknews.bg, април 2021

По Уди Алън тази история би носила името „Вики, Пламена, Lidl“. В главната роля влизат две дами. Едната може да разказва с часове за любовта си към киното, а другата – за желанието си да помага и да върши добро. Мястото, което ги свързва, е Lidl. Те са Пламена Шошкова и Виктория Дърлева – две дами, чиито разказ ни припомня, че също като доброто кино, добрите истории са тези, които те карат да се замислиш.

Ако трябва да изберем кой да седне на режисьорския стол, това ще е Пламена Шошкова. За нея филмовото изкуство никога не е било просто страст и хоби, а преди всичко прозорец към света и човешката природа. Признава, че голямата й слабост е независимото европейско кино – филмите, които са далеч от комерсионалността, но които те хващат за гърлото и те преобръщат. Като тези на Педро Алмодовар или Алехандро Аменабар, чиито истории са досущ като живия живот. Такива са последният, който грабва вниманието й – естонското заглавие „Истина и справедливост“, както и шедьовърът на Алехандро Иняриту „Любовта е кучка“, който няма да се измори да гледа отново и отново.

Като на кино лента минава и нейната история в Lidl. Веднага след като завършва университета в Германия, започва работа в компанията, която и до днес си остава единственото й работно място. Стартира като регионален менижър продажби през далечната 2009 г., когато веригата още не е отворила първите си магазини, но трескаво се подготвя за този момент. Следват динамични години, в които трупа безценен опит, приема нови предизвикателства и минава през различни позиции като диспо-мениджър, а след това и като ръководител хранителни промоции, за които отговаря и до днес.

През цялото това време работата в Lidl я учи да дава най-доброто от себе си във всяка ситуация, да търси индивидуален подход към всеки, да се доверява на хората и да търси у тях силните страни. Вярва, че човек не трябва да спира да учи – от всичко и всекиго. Става свидетел как компанията се променя и развива, което мотивира и нея да продължава напред. Затова и до днес – също като в самото начало, е убедена, че е част от нещо значимо, което носи добрата промяна. Именно това чувство я задържа толкова време в Лидл България – привилегията да работи на най-високо ниво и сред чудесен екип. Съвсем отскоро, към ролята на доказан професионалист и запален кино фен, се добавя и нова, много по-важна – ролята на майка, която определя като „най-смисленото и вълнуващо преживяване“. „Майчинството ме учи да ценя всеки миг, да му се наслаждавам пълноценно, защото именно моментите с любимите хора са незаменими“, казва Пламена.

Знае го и следващият главен герой в тази история – Виктория Дърлева. Тя е от онези персонажи, които винаги изненадват с нещо – като например, че след немската филология и международните икономически отношения, днес учи втора магистратура – „Национална сигурност и отбрана“ във Военната академия.

Трудно е и да я опишеш в няколко думи – дълго време тренира състезателни танци, след което ги заменя с народни. Говори английски, немски и испански и няма търпение да започне да учи италиански. Още като студентка преподава немски език в езикова школа, което с любов продължава да прави и до днес.

В допълнение към всичко това – вече 8 години е част от Лидл България. От първия път намира своето място – ресор „Стоково снабдяване“, където минава през различни позиции и от асистент днес вече е младши консултант. В Lidl започва веднага след университета. Тук учи първия си важен урок в професията – винаги да изслушва отсрещната страна, да уважава мнението й и да не го поставя в рамки „правилно“ или „грешно“.

През годините участва във въвеждането на различни проекти и трупа ценен опит. Най-голямото си постижение обаче свързва с екипа – „чувството, че съм част от силен екип, на който винаги можеш да разчиташ и с който заедно постигате целите“. С тях свързва и най-милите моменти – забавните случки, милите бележки на бюрото, изненадите за лични поводи, подкрепата във важни моменти – като например, пълното разбиране, което среща, когато решава да запише втора магистратура във Военната академия. „Винаги, когато колеги са имали здравословни или лични проблеми, компанията ги е подкрепяла и е заставала зад тях. Това човешко отношение е най-ценно“, споделя тя. Още помни и думите, които й казват няколко месеца, след като започва – „Имаме нужда от повече служители като теб“. Всичко това я кара да се чувства не просто на правилното работно място, но много повече като у дома, сред хора, с които са като семейство. Сред тях намира и съмишленици, които приобщава към своята лична кауза – да помага на хората в нужда. Редовно с приятели и колеги помагат на домове за деца и възрастни хора, както и на домове за хора с увреждания. Срещата със самотата, болестите и лошите условия, при които голяма част от тях живеят, я натъжава. „Всичко това удря право в сърцето“. Колкото по-силна е тъгата обаче, толкова по-силно става и желанието да продължаваш да помагаш.

„Виждаш, че малкото усилие, което ние правим, носи на тези хора голяма радост. И това те кара да дойдеш и следващия път.“ Кара те и ти самия да се замислиш и да осъзнаеш благословията, че си здрав, че си имал безгрижно детство и родители, които продължават да са до теб. И да осъзнаеш, че всеки може да отдели малко време, малко средства и малко усилия, за да помогне на друг и да направи добро.