Никол Каракашева

Никол Каракашева - Практикант, сезонен служител… стажант

Тя вече познава Lidl – била е практикант, сезонен служител, а днес вече и стажант със собствен проект. Какви впечатления натрупва през целия този път и как от френския финес се озовава в немската практичност и продуктивност? За върховете, които не могат да бъдат покорени, завета на Ботев, който по-често да си припомняме, и една френска фраза, която би искала целият свят да чуе. Говори Никол Каракашева.

Ти вече имаш поглед върху Lidl – била си практикант, както и сезонен служител – как всъщност започна всичко и как стигна днес до тук?

Търсех си работа през последното гимназиално лято, разбрах за практикантската програма в Lidl и започнах работа в родния ми град Стара Загора. Научих много нови неща, комуникацията с хора ме мотивираше, много бързо се вписах в екипа и изпълнявах отговорно и с желание всяка една задача. През следващата година вече бях студент и след успешно премината сесия в университета отново се нуждаех от сезонна работа. Положителните емоции от практикантската програма ме накараха отново да кандидатствам за работа в Lidl. Натрупаният опит ми показа, че Lidl е компания, която има отговорно и коректно отношение към своите клиенти и служители и дава възможност за развитие. Това е причината да съм трето поредно лято в Lidl, вече като стажант със собствен проект.

Първото нещо, което си каза и което те впечатли, когато дойде в централата вече като стажант?

Факт е, че сградата е много иновативна и с изключителни размери. За пореден път бях посрещната с топло отношение и усмивка.

Твоят проект е да проучиш потребностите на вътрешния клиент в комуникацията между централа и филиалите – имаш ли вече конкретна идея, която да ни споделиш?

Организацията на работата в Lidl е много добра, но идеите, които биха оптимизирали някои процеси, ще  оставя за края на стажа?

Учиш френска филология в СУ – какво от френската култура ти харесва най-много?

Френският език е изключително мелодичен. Дипломатичното отношение и такт, на които те много държат в комуникацията, отговаря на моята същност. 

Как се роди любовта ти към планините?

Любовта ми към природата се дължи на възпитанието, което родителите са ми дали, както и на свободолюбивия ми и авантюристичен дух. Пет години минаха, откакто съм член на Туристическо дружество „Сърнена гора“ в град Стара Загора и заедно с младежи и ветерани от пешеходния клуб преоткриваме безкрайните красиви кътчета на България, за което искрено им благодаря.

Върхът, който искаш да покориш, е…

Върхът не се покорява, той се качва и слиза. Отнасям се с огромно уважение към планината, тя не принадлежи на никого, затова и не може да се покори. Без значение кой връх изкачвам, всеки един ми дава кураж и увереност за следващия.

Била си помощник в организацията на национален поход „По стъпките на Ботевата чета“ – разкажи ни повече – колко време продължи, колко хора бяхте и като цяло, моментите, които най-силно са те впечатлили и си запомнила?

Участвам в НТП „По стъпките на Ботевата чета“ от 2016 година, като ходя с младежката група от ТД „Сърнена гора“ на Стара Загора. Групата през 2016 например, за юбилейната 70-годишнина на похода, стигна до 80 души. Да изминеш 130 км за 5 дни е голямо предизвикателството, но патриотичният дух е по-силен от физическата умора.

Заветът на Ботев, който би искала да си спомняме по-често?

Ботев е вярвал в безграничната сила на българския народ, в правото му да бъде пръв сред равни. Често се подценяваме като народ, иска ми се да имаме самочувствието да се наричаме българи и да сме по-единни.

Книгата, която най-силно ти повлия или пък те промени?

Всяка една книга оставя своя отпечатък и ме учи на нещо.

Ако в рамките на 1 ден имаш пълната власт в България, какво ще промениш и какво ще направиш?

Промяната не се случва за ден, тя е в резултат на постоянство и отдаденост. Бих потърсила причините за проблемите, които възникват, за да знаем върху какво да се фокусираме. Ще се опитам да помогна на най-нуждаещите се.

Имаш 30 секунди, в които светът слуша само теб – какво ще кажеш?

Обичам да си припомням кратката фраза на френски „C’est la vie.”, която на български гласи „Такъв е животът.“ Призивът ми е да приемем живота такъв, какъвто е, с всичките му хубави и не чак толкова хубави изненади и да бъдем по-гъвкави спрямо промените.

Когато порасна, ще стана… човек не спира да се развива и учи през целия си живот, но с каквото и да се занимавам, за мен са важни здравето и хармонията със себе си и с околните.