Ася Зарева, стажант в Lidl през 2022 г.

Да си стажант в Lidl определено е едно неповторимо изживяване, което е трудно да бъде описано с няколко изречения. Това е възможност, която ти дава много ценен опит, знания, нови приятели и те подготвя за бъдещото ти кариерно развитие. Пътят към успеха понякога е стръмен, труден, но на финала виждаш, колко много си заслужава! 😊

Но нека се върнем малко по-назад – в момента, в който все още ми предстоеше да избера компаниите, към които да изпратя кандидатурата си за стаж.

Искаше ми се това лято да направя нещо различно, нещо, което да ми помогне да се ориентирам в кариерата си занапред, да ми даде нови знания, да създам нови контакти и да се забавлявам.

Насочих се към Лидл България. Lidl е бранд, за който вече имах изградено мнение, харесвах го и абсолютно несъзнателно се бях превърнала в истински бранд адвокат на марката. Харесваше ми на първо място като верига магазини, харесвах продуктите, бях чувала добри отзиви от хора, имали възможност отблизо да се докоснат до компанията. Това са само част от нещата, които ме накараха моментално, виждайки обявата за стаж, дори без да се замислям, да изпратя своето CV. Разбира се, това се случи без никакви намерения и надежди, много първосигнална реакция, която не мислех, че ще отвори такива възможности за мен като студент.

Получих обаждане по телефона и се уговорихме за първо интервю – по телефона. Трудно би ми било да ви опиша емоцията си в този момент. Почувствах се специална, оценена, щастлива и разбира се – изненадана. Тогава си казах обаче, че не бива да прибързвам и, че нищо не е сигурно. Минавайки първата част от подбора, дойде време и за разговор номер две, на който имах възможността да се запозная и с бъдещия си пряк ръководител. Бях притеснена, но още с влизането в стаята се успокоих и разговорът протече много леко, без никакво напрежение.

Обадиха ми се, че аз съм избраната за позицията. Тук вече емоциите ескалираха и преминаха в нещо като еуфория. Бях много щастлива и не можех да повярвам, веднага се обадих на най-близките си хора, за да им споделя новината и да споделя положителната емоция. Започнах да очаквам с нетърпение първия си ден като стажант в Lidl – първи юли, в който щях да се запозная със своя екип, с останалите стажанти и с подробностите около проекта, с който ми предстоеше да се занимавам следващите два месеца. Ето че дойде и този момент! Определено няма да забравя първия ден, в който се запознах с всички. Той стартира с няколко обучения, след което ни дадоха всичко необходимо, за да можем да работим спокойно и накрая имах възможност, съвсем за кратко, да се запозная и със своя екип. Всички бяха много добре настроени, отзивчиви и се усещаше една много позитивна атмосфера.

Започна и работата по проекта. Програмата ми беше запълнена с интересни активности – снимки на служители във филиали, командировка до Регионално дружество Кабиле, интервюта, събития и разбира се, малка част оперативна работа, без която няма как. Бяха ни подготвили множество обучения, които да ни подготвят освен за проектите ни, така и да ни дадат ценни знания. Имахме възможност да се опознаем с останалите стажанти, да се подкрепяме и да си помагаме един на друг. Успях да завържа много ценни връзки и да открия нови приятели.

Едно от най-запомнящите се неща обаче, беше събитието за завършването на програмата, в чиято организация успях да взема активно участие, но и да представя в детайли проектната си задача пред голяма част от колегите. Усещах огромен сблъсък на противоречиви емоции - притеснение, щастие, вълнение, радост и още много, но в крайна сметка - всичко мина повече от идеално! Всички присъстващи бяха с изключително позитивна нагласа, харесаха проектите на всички ни, забавлявахме се, хапвахме, снимахме се и имахме възможност да си кажем още няколко думи…като за финал. Смея да твърдя, че именно това събитие ми помогна да стана по-уверена в себе си и да разбера, че, когато човек положи усилия и има желание, може да постигне всичко, което пожелае!

Ако мога да опиша с няколко думи цялостното си изживяване, то бих казала, че е възможност, която се радвам, че прегърнах с две ръце. Освен, че надградих знанията си, намерих много нови приятели и успях да се ориентирам с какво искам да се занимавам в бъдеще!