Божена Божилова
Учиш две специалности в университета Bocconi в Милано – „Икономика и мениджмънт" и „Икономика и мениджмънт на изкуството" – защо избра да комбинираш точно тях двете?
Когато заминах за Италия, за да продължа образованието си, беше преходът ми към израстване и опознаване на мен самата. Вярвам, че човек първо трябва да е приятел и да обича себе си, преди да получи тези дарове от Вселената. Двете ми специалности са добра комбинация на полезното с приятното.
Преди това учиш в Италианския лицей – с какво те привлече Италия като цяло?
Италианският лицей ми откри пътя към Италия, който реших да следвам. Заминавайки и живеейки в Милано, сега бих определила Италия с една дума – култура. А при тях културата има много лица.
Кое е различното и специфичното, когато говорим за мениджмънт в областта на изкуството?
Изкуството е чувствителна натура. Малко да го промениш, може да бъде възприето по различен начин – както положително, така и отрицателно. Бих казала, че е истинско майсторство и изкуство да изградиш бизнес, който да се върти около хуманистичното предприятие. Това, което може да запази традицията и майсторството, да има устойчив растеж и изключително позициониране и разпространение.
Твоят проект е да анализираш пътя на клиента, докато пазарува в Lidl и на тази база да се подобри видимостта на продуктите ни. На база целия ти опит досега – какво според теб е най-важно за доброто клиентско изживяване?
Проектът ми обхвана потенциалите за подобрение при въвеждането на нови артикули в асортимента. Едно от предложенията ми е свързано с обозначаването на новите артикули във филиалите и популяризирането им чрез брошура и Lidl Plus.
Как се запали по фотографията?
Случайно се запалих по фотографията. Мога да снимам навсякъде и по всяко време. Стига погледът ми да бъде привлечен. Един мой фотоалбум включва залези, пейзажи, храна, добре и стилно подредена обстановка, индустриални квартали.
Какво ще видим на любимата ти снимка, която си заснела?
Съчетание между светлина и енергия.
Учиш и китайски – как започна с него?
Започнах да изучавам китайски език в университета в продължение на няколко месеца. Китайският език е труден, познанията ми са много базови, но изписването на йероглифи успокоява и концентрира.
Книгата, която най-много те е впечатлила?
Книга, която има нужда от препрочитане, защото всеки път нещо ново изниква – Ерих Фром и „Изкуството да обичаш".
В какво вярваш…
Вярвам в себе си, в действието и желанието.
Имаш 30 секунди, в които светът слуша само теб – какво ще кажеш?
Благодаря за всичко досега, но на много още съм способна. Затова скачам и продължавам напред в непознатото с ентусиазъм и желание.